Постинг
20.11.2008 22:11 -
цвете
Бури и вихрове
се бият някъде.
Там пустеещото цвете
от самота е замръзнало вече.
Бури блъскат листата
и любовта по тях,
но не любов към ближния,а към природата.
Усеща се мириза на самотата.
Останало цветето в пустинята
само се бори със стихийте,
а отказаха се всичките.
По листата роса се впуска
и нашепва "зимата дойде".
То се държи,не се пуска,
но бурите са по-силните
врагове от останалите...
Корените му неиздържат по-вече,
силата му намалява все по-вече.
Изкубва се от земята,
полита в небесата
и вече не усеща чувствата,
а иска да усети топлината.
От всякъде го блъскат.
Балканът му се смее,
но не и на тебе!
Всички го разкъсват,
но то цяло,
но само на тяло.
Вятърът го носи
и остана без сили,
но не се предава то,
нищо,че пред очите му е грозно,
нищо,че е само,
то се оказа борбено.
На някъде го отнася
и всичко угасва.
Престанаха бурите,
отихнаха стихийте.....
се бият някъде.
Там пустеещото цвете
от самота е замръзнало вече.
Бури блъскат листата
и любовта по тях,
но не любов към ближния,а към природата.
Усеща се мириза на самотата.
Останало цветето в пустинята
само се бори със стихийте,
а отказаха се всичките.
По листата роса се впуска
и нашепва "зимата дойде".
То се държи,не се пуска,
но бурите са по-силните
врагове от останалите...
Корените му неиздържат по-вече,
силата му намалява все по-вече.
Изкубва се от земята,
полита в небесата
и вече не усеща чувствата,
а иска да усети топлината.
От всякъде го блъскат.
Балканът му се смее,
но не и на тебе!
Всички го разкъсват,
но то цяло,
но само на тяло.
Вятърът го носи
и остана без сили,
но не се предава то,
нищо,че пред очите му е грозно,
нищо,че е само,
то се оказа борбено.
На някъде го отнася
и всичко угасва.
Престанаха бурите,
отихнаха стихийте.....
Няма коментари