Казват,че когато пораснем няма да имаме мечти,но всъщност човек какво представлява без мечти и надежди в себе си.Всеки един от нас трябва да има такива,иначе как ще се усъвършенства,но не бива да живеем в свой собствен свят и да се затваряме.Точно това му е хубавото на животът,че всяко нещо си има граница и дори и мечтите,защото може да си мечтаеш да живееш на Луната,и някой ден това може да стане,но ако си на 80 години,ще се сбъдне ли?Не казвам,че старите хора нямат право на мечти,напротив,просто казвам,че секи има право на това,но трябва всеки да внимава с тези мечти,защото както казах лесно се попада в света на "мечтите"
Някой път обаче дори и да имаме мечта и тя да се сбъдне,не е точно такава,каквато сме си я предвтавяли,може би точно заради това,хората казват: внимавай какво си пожелаваш,защото може да се съдне.
Чудя се обаче,дали найстина тези мечти,чистите,искрените,от сърце,може да се сбъдват.Дали найстина ако си пожелаеш нещо например на рожденият ти ден,то може да стане?
Незнам,но аз лично съм патила от собствените си мечти и сега внимавам какво си пожелавам,защото може нещо да ни се струва много хубаво,едва ли не "розаво",но винаги ще е така,защото някой друг го притежава,а не ние.